НАП ще има повече данни за международните компании
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

НАП ще има повече данни за международните компании

Министерството на финансите предлага промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които задават условията за предстоящото начало на автоматичния обмен на данъчна информация между Националната агенция за приходи (НАП) и данъчните власти на останалите страни от ЕС. Проектът за изменение на законодателството е публикуван във вторник в портала за обществени консултации към Министерскиs съвет. Предложени са няколко групи промени, но основните са две (според европейски директиви 2015/2376 и 2016/881). Първата група включва правила за обмен на информация за предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване, издавани в държавите членки. Втората група е свързана с повишение на прозрачността по линия на данъчното облагане на международните компании.

Промените трябваше да бъдат приети още в края на миналата година заедно с другите изменения в данъчните закони, но не стигнаха до гласуване заради оставката на правителството "Борисов 2". Ако бъде одобрен този път, проектът влиза в сила от 1 юли 2017 г.

Тази година е първата, в която НАП ще разменя данъчна информация с останалите администрации в рамките на Европейския съюз, а данните ще са за фискалната 2016 г. Не се очаква мерките да доведат до по-високи разходи нито за бизнеса, нито за НАП, посочват мотивите към проекта.

Първа група

Измененията в ДОПК установяват рамка, по която ще се провежда обменът на информация по отношение на трансграничните данъчни становища и споразуменията за ценообразуване. България не издава последните, но ще получава информация за издадените споразумения от други страни от ЕС. А по отношение на данъчните становища методът е следният - фирма иска да извърши някаква дейност в Португалия. Португалската данъчна администрация издава данъчно становище за начина, по който ще бъде изчислен данъкът върху дейността. Ако предприятието вече е активно във Франция и Словения например, португалските власти предават информацията на френските и словенските. Успоредно с това останалите страни членки получават резюме.

Целите на измененията са по-ефективно сътрудничество между данъчните администрации и предотвратяване на практики като укриване на данъци и агресивно данъчно планиране. Основният аргумент е, че когато фирмите укриват данъци, приходите за съответната държава намаляват.

Промените в ДОПК по линия на първата група изменения се предлагат със значително закъснение. Първоначалният срок за въвеждането им в националното законодателство бе 31 декември 2016 г. и вече е стартирана процедура за несъответствие на българското законодателство с европейското право.

Втора група

Предложените правила във втората група промени засягат големите международни компании. Идеята е да се ограничат възможностите пред многонационалните групи да пренасочват печалбите си от държави с високи данъчни ставки към такива с ниски данъци. За да се предотвратят подобни практики, измененията задължават международните групи компании да предоставят отчети по държави на НАП. Тези отчети, познати още под абревиатурата CbC (Country-by-country Reporting), обхващат информация за разпределението на приходи, печалби, данъци и други показатели на предприятията от групата. От своя страна изпълнителният директор на НАП ще обменя отчетите с други държави.

В обхвата на обмена попадат само групи от компании, при които консолидираните приходи са над 1.47 млрд. лв. (или 750 млн. евро) за данъчната година преди отчетната. Това е в случай че предприятието майка не е местно лице за България. А самия отчет подава заместващо предприятие майка или компания, част от групата, ако отговарят на определени законови условия. От друга страна, ако предприятието майка е местно лице за България, то подава отчет по държави, когато консолидираните приходи на групата са над 100 млн. лв.

Ако обаче не се изпълнят задълженията от страна на фирмите, има санкции. Между 100 и 200 хил. лв. е имуществената санкция, ако компания не предостави отчет в срок, а при повторно нарушение - между 200 и 300 хил. лв. Успоредно с това, ако посочените от предприятието данни са непълни или неверни, санкцията е между 50 и 150 хил. лв., а при повторно нарушение - 100 до 250 хил. лв.



Коментари