Погазва ли се арменското съзидание в Бачковския манастир?
  • 1
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Погазва ли се арменското съзидание в Бачковския манастир?

БПЦ сочи арменците за еретици, т. е. нещо като разколници в християнството. Няма единомислие сред всички митрополити, но такова е тиражираното становище на Църквата спрямо първите християни в света. Извън граница, това се определя като необяснимо, но тук явно е така. Необяснимо е също, защо се прави проблем в българските храмове, когато представител на арменската общност сключва църковен брак или пък е поканен да става кръстник. Изглежда удобно се забравя, че Борис Михаил Покръстител приема християнската вяра от византийския патриарх Фотий, който е чистокръвен арменец. Но, по същество!

Последният ход на БПЦ в Бачковския манастир наистина повдига доста въпросителни. С коректор е дебело е заличена автентичната арменска следа в типика (устав) на Бачковския манастир, изложен на видно място в светата обител. В същият този устав пише, че е бил съставен на три езика: гръцки, грузински и арменски. Но "арменски" вече не същестува в старинния документ, който е поставен под дебело стъкло /вляво в документа на втория снимков файл/. Навярно смисъла е, че за разлика от гърците и и грузинците, арменците не се числят строго към православните християни. Но значи ли това, че трябва да се посяга към автентичното съзидание.

А то е, че арменския елемент е неизменна част от тази светиня понеже е изградена и финансирана от арменски военачалник през 11 век. И по точно- от него и брат му. Това обаче не се харесва на някои изглежда. Бачковският манастир се числи към Пловдивска митрополия и навярно митрополит Николай е наясно със случилото се. Но както и за други далеч дори по- фрапиращи неща, Църквата предпочита да демонстрира пасивно поведение. Ядро от историци и анализатори обаче са категорични- Григорий Бакурян е името на създателя. Нищо, че във времето, малкото и най- вече фамилното му име "мутират" по- другояче. Кой е той?

Започнал военната си кариера през 1064 г. с отбраната на град Ани (днес в руини на турската граница с Армения) срещу обединените сили на селджукските турци на султан Алп-Арслан, грузинците, предвождани от княз Баграт IV и кавказките албанци начело с княз Гориджан. От 1071 г. е управител на византийската област "Ивирия". Основател и покровител на Бачковския манастир, също и автор на неговия устав (типик). Бачковският манастир „Успение на Пресвета Богородица”, е основан през 1083г., по времето на византийския император Алексий І Комнин. По това време областта, където е основан манастирът, е част от Византийската империя и принадлежи на Григорий, който е и близък приятел на Алексий. За съосновател е приет и брат му, магистърът Абасий, вече починал по време на основаването, но завещал значителни суми и имущество за осъществяването му. В нарочния Устав, съставен от Григорий, изрично се посочват мотивите – добрият плод, който всеки православен християнин трябва да принесе на Бога и спасението на душите им. Делото е извършено изцяло с лични средства и „честни придобивки”, без да се използват по никакъв начин ангарии или незаплатен труд от страна на крепостните, принадлежащи на основателя.

Загинал при нещастен случай в битка срещу печенегите през 1086 г.

Ана Комнина, дъщеря на византийския император Алексий Комнин, в написаната на гръцки език история на неговото царуване “Алексиада” неколкократно споменава Бакурян и между другото пише, че той “произхожда от знатно арменско семейство” (γένους λαμπροῦ ἐξ Ἀρμενίων ὁρμώμενος).

Оригиналният типик (устав) на Бачковския манастир не е оцелял, но е известно, че е бил съставен на три езика: гръцки, грузински и арменски. Запазени са само негови по- късни преписи на гръцки и грузински (с липсващи последни страници), които се различават помежду си. Преводите на типика въз основа на тези преписи също се различават и тълкуват различно. В гръцкия препис Бакурян споменава, че подписва оригинала с арменски букви.

Френският учен Пол Льомерл (1903-1989) смята, че Бакурян не е могъл да пише на грузински и затова е подписал типика на манастира на арменски. За човек като Бакурян обаче не би било трудно да се научи да се подписва на грузински, още повече че грузинските букви си приличат с арменските. При това той пише името си с арменски букви под официален документ. На първата страница на грузинския препис на устава също има приписка на арменски език.

Според известния грузински учен Н. Я. Марр (1864-1934) Григорий Бакуриян е бил арменец– халкедонит (за разлика от мнозинството арменци, които по вероизповедание са християни- монофизити). Това гледище се поддържа и от съвременната руска византоложка В. А. Арутюнова- Фиданян. Френската „Енциклопедия Универсалис“ определя Бакурян като арменец с източноправославно вероизповедание.

Поддържниците на грузинската версия за произхода на Бакуриян се позовават главно на това, че в устава на Бачковския манастир той нарича себе си “ивириец”. Във Византия през XI век ивирийска националност не съществува, а има източно-византийска административно-военна област “Ивирия”, наричана също “Ивирия и Армения” или “Ивирия и Ани”, в която Бакуриани е служил. В случая, “ивириец”, както и “софиянец”, характеризират област, а не национална принадлежност. Освен това "зоравар" (военноначалник) е арменска дума, която фигурира в грузинския препис като заемка: "золавари". Видно е, че преводачът не е знаел добре грузински и първообразът на устава е бил на арменски. Военачалникът е известен също с фамилията Бакуриани.

Типичната арменска фамилна наставка “-иан/ян” в Бакуриан (на западноарменски: Пакуриан) е получила на гръцки допълнителна наставка – Пакурианос.

Григорий и брат му Абазий (Абас) навярно са били погребани в заменената сега от по-нова сграда (1604) главна църква на основания от тях Бачковски манастир. В костницата на манастира се намира техен стенописен портрет, нарисуван през XIV век (по времето на цар Иван Александър).

 

Екип: Юниконбг



picasion.com

Коментари

Воденичаров

11 май, 2019 13:09

Никой няма право да крие истината!

Отговори