Вижте какво остана от империята на Георги Илиев
  • 11
  • 0
  • 1
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Вижте какво остана от империята на Георги Илиев

Преди 12 години в Слънчев бряг бе убит босът на ВИ Холдинг Георги Илиев. Това стана след професионален изстрел на снайперист. До днешен не е разкрит нито поръчителят, нито извършителят. Версии много. По-интересно е какво остана от голямата империя на Георги Илиев. Докато беше жив той управляваше конгломерат от десекти фирми в различни сфери. Илиев имаше хотели, ресторанти, атракциони по морето и в столицата, както и много търговски обекти. Само в Слънчев бряг той отдаваше под наем над 500 малки магазина, за които искаше по 15 хиляди евро твърдо на сезон. Търгуваше с горива и оръжие, като контролираше и голяма част от ъндръграунда. Имаше концесии за събиране на боклука и почистване на улиците в десетки градове. Той контролираше и търговията с плодове и зеленчуци, имаше собственост в няколко консервни фабрики. В империята бяха включени и моден бизнес, фитнес-салони, търговия със спортни стоки и др. Имаше съдружие и в газовия бизнес.Георги Илиев бе собственик и на ПФК Локомотив Пловдив, който спечели шампионската титла през 2005 година. Смята се, че общите активи на цялата групировка са надхвърляли 1 милиард лева. За личните авоари на Илиев се носят легенди, като според различни източнити той е имал в банкови сметки в чужбина поне 100 милиона евро. След смъртта му офицално империята бе наследена от съпругата му Мая Илиева. Неофицално големи дялове взеха и бившите му съдружници и партньори - общо над 10 души. Някои от тях като Николай Цветин изчезнаха от публичното пространство. Други продължиха бизнеса. Един от тях бе Веселин Стоименов, който управляваше голяма част от активите на бившата ВИС. Той обаче бе застрелян преди малко повече от година и половина. Радо Слънцето държи дискотеките на Слънчен бряг, има и хотели и други заведения. Мая Илиева получи хотелите по Черноморието, салоните за красота и разбира се достъп до банковите му сметки. Останалото бе поделено по определена схема. Сега от тази империя са останали само малки части, които напомнят за могъщата ВИС. Газовият бизнес тогава бе поет от Александър Тасев, като той стана и собственик на футболния клуб. Тасев обаче бе застрелян по-късно. Като цяло голямата структура на Георги Илиев е раздробена на няколко различни бизнеси, които работят под управлението на определени хора. Преди време се заговори, че империята ВИС ще се възстановява. Това обаче е практически невъзможно. Иначе самото убийство остава и до сега загадка. На 25 август 2005 г. Илиев е щастлив - неговият отбор “Локомотив” (Пловдив) побеждава ОФК "Белград". Той е на трибуните и там е сниман за последно жив. След мача спонтанно тръгва към Слънчев бряг, за да празнува. В “Буда бар” - едно от заведенията в неговия комплекс “Мултиплейс”, приготвят любимото му сепаре, което винаги е запазено за него и близките му. Заради факта, че този път босът отива изненадващо там, след убийството разследващите подозират изтичане на вътрешна информация. Илиев пристига малко преди 23,30 часа, сяда за малко на масата, но се изправя, за да говори по телефона – с изпълнителния шеф на “Локомотив” Емил Наков. В момента, в който приключва разговора, изведнъж Илиев се свлича на земята пред смаяните погледи на охраната си, персонала и клиентите от съседните маси. По-късно свидетели разказват, че са чули нещо като пукот от пиратка. Бизнесменът веднага е откаран от охраната си в Спешна помощ, но вече е мъртъв. По-късно аутопсията установява, че куршумът е минал близо до сърцето, разкъсал е основни кръвоносни съдове и това е предизвикало остра анемия. Два дни след убийството служител на близкия хотел “Хризантема” открива част от оръжието в зеления плет на градината. Полицията установява, че става дума за два малки лазера, които се използват, за да фиксират траекторията на куршума. Те са закрепени на стативи на стотина метра от “Мултиплейс” - единият насочен към масата на Илиев, а другият към съседна, на която той също сядал понякога с приятели. На следващия ден е намерено и самото оръжие – пъхнато в един от близките храстите. Оказва се, че става дума за скъпа колекционерска пушка - "Аншуц", 22-и калибър, с патрони “Стингър”, които имат т.нар. хидрошоков отвор и предизвикват по-тежки поражения. Разследването първо се насочва към трупа на едър руснак, намерен на 4 септември във Варненския залив. Тялото е със закрепени тежести и се подозира, че това може да и извършителят, който да е убит от поръчителите. Доказателства обаче не са събрани. В началото на 2006 г. разследването дори е спряно, защото буксува. Няколко месеца по-късно го възобновяват заради нова версия. Полицаите събират информация, че един от известните членове на подземния свят в Перник - Райко Василев-Кръвта (по-късно прекръстил се на Арарски) е имал конфликти с Илиев в наркобизнеса. Шефът на "ВАИ холдинг" подозирал, че перничанинът има връзка с убийството на Васил Горчев - Кьоравия, влиятелен в подземния свят в Югозападна България и негов кумец. Кръвта обаче е убит на 13 октомври 2005 г. Едва 2 години по-късно е събрана нова информация и делото пък е възобновено, за да бъдат разпитани хора от обкръжението му. Според свидетелски показания Арарски, негово гадже и приятели прекарали част от лятото на 2005-а в база до Слънчев бряг, като трябвало да проучват навиците на Илиев. Разработени били 2 плана. Според единия Илиев е трябвало да бъде застрелян на яхтата си. Има данни, че Кръвта се е снабдил с водолазен костюм и е проигравал плана в едно от несебърските пристанища. Другият план бил да убият боса на „ВАИ холдинг“ именно в “Буда бар”, където ходел често. Смята се, че прекият извършител е отличен стрелец от обкръжението на Арарски. През 2013 г. тази версия е възкресена публично от тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров. “Има данни, че членове на пернишките килъри, които вече не са сред живите, са съпричастни към убийствата на Георги Илиев и Васил Горчев”, заявява тогава той. В медиите се появява неофициална информация, че "данък" от 400 000 лева, наложен от Кьоравия на високопоставен пернишки наркодилър е в основата на разстрела на Георги Илиев. Това се случва по времето, когато Кръвта влиза в конфликт с босовете на групировката и се заканва, че Перник ще е негова територия. В началото на 2005 г. един от най-приближените на Арарски - Иван Стойчев-Дилъра, му се обажда уплашен и казва, че Кьоравия иска да му отчита 400 000 лв. от продажбата на дрога, иначе ще го убият. Тогава Кръвта решава да ликвидира Горчев и на 20 януари 2005 г. той е застрелян от снайперист пред хотел "Ален мак" в Благоевград. Два месеца по-късно Арарски е извикан на среща от Георги Илиев, който го заплашва и унижава през цялото време. Затова решава да си отмъсти. В групата, която организира покушението, влизат и баща му Васил Станков - Бай Васо - обявен от МВР и прокуратурата за лидер на "Килърите 3", и брат му - Румен. Доказателства и за това няма, но не след дълго отмъщението застига и Кръвта. Общата братска съдба 10 години преди Георги Илиев да бъде убит - на 25 април 1995 г. - точно на рождения ден на майка им, първи е застрелян брат му Васил Илиев. Около 21 ч. 30-годишният бос на ВИС отива към ресторант "Мираж" в столичния кв. "Емил Марков", смятан за централа на групировката. Шофира лично сребристия си "Мерцедес 600 SL", регистриран същия ден в КАТ (твърди се, че е купен от застреляния години по-късно Фатик), а гардовете му го следват със "Сеат Толедо". Към 21,10 ч. колите навлизат в малката и тъмна уличка "Никола Каменов", до която има строеж. Заради лошия път Илиев се движи само с 20 км/ч. Тогава неизвестни откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра. Илиев е убит на място – с един куршум в главата, друг над ухото, а трети в гръбначния стълб. На мястото са изстреляни общо 17 куршума. Оръжието на убийството е намерено случайно от ученик от близкото 73-о училище в найлонов плик, хвърлен под дърво. Пликът е почти стопен, защото е стреляно през него. Картечният пистолет "Заги" е без номер, хърватско производство. Тези следи не помагат на разследващите и това убийство също остава неразкрито. Вече изтече и давността на престъплението и дори поръчителят и убиецът да бъдат уличени, не могат да бъдат съдени.

 

Петър Михайлов



Коментари