Башар Асад - новата икона на расисти и неонацисти
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Башар Асад - новата икона на расисти и неонацисти

Някогашните плакати на Хитлер и Мусолини, разлепени по стените на стаите им, днес са заменени със снимки на Башар Асад в смартфоните им. Драмата, която разтърси силно малкия спокоен град Шарлътсвил по време на демонстрация, организирана от крайната американска десница, разкри още веднъж заслепението, което може да предизвика сирийския диктатор сред тези слоеве от населението. Джеймс Алекс Филдс Джуниър, член на расистката групировка "Авангард на Америка", организирала събитието, беше обвинен в убийствo, нанасяне на телесни повреди и бягство от мястото на престъплението, след като прегази с колата си анти-расиситки демонстранти. Сред снимките на свастики, на Хитлер като бебе или на викингски символи, присвoени от нацистите по време на Втората световна война, публикувани от убиеца на стената му във Фейсбук, фигурира и тази на президента Башар Асад, облечен във военна униформа и с черни очила, с надпис "Непобеден". Това, че един 20-годишен американец от Охайо, гордо показва в социалните мрежи портрета на сирийския президент, с недвусмислено пояснение, въобще не е изненадващо. От началото на конфликта в Сирия, но по-интензивно през последните месеци, Башар Асад омагьосва крайнодесните течения на Запад до степен да се превърне в един от техните символи. "Визията на западната крайна десница е, че съществува един режим, който налага ред и стабилност спрямо хората с различен цвят на кожата и с по-нисш произход. И Асад представлява фигура в това колективно въображение , той се превърна в един от техните модели ", казва политологът Зияд Маджид, специалист по Сирия, пред ливанския вестник "L'Orient-Le Jour". "Националният фронт" не прави изключение Има много подобни примери в Европейския съюз. "Путин и Асад са на наша страна", казва през ноевмри 2016 г. Пол Нутал, бивш лидер на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), партия от националистическата и ксенофобска десница. И далеч не е единственият: "Златна зора" в Гърция, Forza Nuova и Casa Pound в Италия, но полските, испанските или белгийските националисти също подкрепят режима Асад. "За тях Башар се превърна в символ, който да защитават, особено след като го виждат обсаден от онези, които смятат за свои врагове: ислямистите и глобалистите", анализира Карим Емил Битар, научен директор към IRIS и специалист по Близкия Изток. Френският "Национален фронт" не прави изключение. "Бях единствената, която каза още в началото на сирийския конфликт, че да подпомогнем свалянето на Башар Асад означава да позволим на Ислямска държава да управлява Сирия", заяви Марин Льо Пен, още като кандидат-президент , през февруари миналата година в интервю за ливанския вестник L'Orient-Le Jour. Границите са пропускливи... Част от френската десница не закъсня да подеме някои аргументи на Националния фронт, давайки предимство обаче теорията за "по-малкото зло". Падането на Халеб след офанзива на режима и неговите съюзници, подхрани говоренето в полза на Асад, аплодирайки по този начин "победата" на Дамаск и Москва срещу "терористите". "Тези, които се борят с тероризма, би трябвало да приветстват превземането на Халеб ", беше заявил гордо Тиери Мариани, депутат от "Републиканците", в интервю за "Фигаро" през декември 2016 г. Той тръгна по стъпките на Фредерик Поасон, президент на Християндемокартическата партия, посещавайки многократно Башар Асад. През последните две години нескончаем балет на депутати се игра в салоните на сирийския президентски дворец, предизвиквайки от една страна подигравките на френската преса, а от друга изправяйки косата на Ке д'Орсе. "От началото на сирийската революция Дамаск се превърна в място за поклонение на всички най-екстремни движения на световната крайна десница и особено на европейската", споделя Емил Битар. Предателството на Тръмп Този ентусиазъм по отношение на режима на Башар Асад не е нещо ново, припомня изследователят, тъй като за период от над 15 години много движения на крайната десница постепенно се сближиха с Дамаск, именно като възхваляваха неговия лидер. Още през 2005 г, в разгара на войната с Ирак, визитата в Сирия на Дейвид Дюк, бивш лидер на Ку Клукс Клан, прокламатор на расистки и ревизионистки теории, който присъстваше в Шарлътсвил, беше предизвикал гнева на американската преса, макар че по това време Асад можеше да мине за често посещаван държавен глава. Дванадесет години по-късно намесата на Доналд Тръмп в Сирия предизвиква гняв сред белите американски супремасисти. Американските удари срещу военна база на режима, като следствие на химическата атака в Хан Шейхун, приписвана на Дамаск , бяха счетени за предателство от най-крайните поддръжници на американския президент, според които да атакуваш сирийския президент е равносилно на това да бъдеш про-терорист. "Срещу ислямистката международна общност, която се бие с режима, се изправя една националистическа, авторитарна и крайно дясна международна общност, разбира се по-малобройна в числено отношение, но също толкова решена да се бие", припомня Карим Емил Битар, визирайки някои фашистки и неонацистки гръцки групировки, като "Черна лилия" или "Златна зора". Според много наблюдатели, с голяма интелигентност, дори макиaвелизъм, Дамаск разви своята пропаганда по време на конфликта, за да съблазни секциите на западната крайна десница. "Сирийският режим не се притесняваше да превърне тези групи в инструмент и да ги използва в стратегията си за пропаганда", заявява изследователят. Рикоширала икона Режимът на Башар Асад, който се представя за верен наследник на баасизма и на съюзa между баща му Хафез Асад и Съветския съюз, винаги е знаел как да съблазни поддръжниците на антиимпериализма, защитниците на една арабска, антиционистка левица. Но от началото на сирийския конфликт, отвъд пропагандата, самият имидж на режима даде възможност да бъдат сграбчени тези нови поддръжници. Привличане, което може да бъде обобщено в четири точки, според Зияд Маджид. "На преден план излиза чарът, който насилието носи, защото тази безгранична мощ на Асад се използва срещу хора, които заслужават да бъдат наказани. Втората причина е, че те смятат Асад за бял. Той е сирийският бял супремасист, който идва да накаже местните. Трето, Асад е този, който избива мюсюлманите, което за расистите/ ислямофобите, е нещо добро. Накрая и преди всичко той е съюзник на един от "десните пророци: Владимир Путин", анализира изследователят. "Този авторитарен националистически интернационал е обединен около фигурата на Путин, който е враждебно настроен към онова, което интернационалът нарича глобализация и често се обединява около въпроси, свързани с идентичността", потвърждава Карим Емил Битар. Като че ли сирийският президент не беше в крайна сметка просто една "рикоширала икона"...

 

Петър Михайлов



Коментари