Едно село в Странджа, което има собствена душа
  • 15
  • 0
  • 1
  • 1
  • 12
  • 0
  • 0
  • 0

Едно село в Странджа, което има собствена душа

Село Граматиково се намира в планината Странджа и в границите на природния парк Странджа. Отстои на 75 км от Бургас (през село Визица) и на 25 км от общинския център Малко Търново.
Разположено е на високо огледно било над долината на р. Велека. Оттук се разкриват красиви панорамни гледки към Резовското било и турска Странджа. На север са едни от най-представителните горски масиви, съхранили вековни дъбово-букови гори.
Население: 414 жители (2009 г.), за сравнение – през 1948 г. то е било 1790 жители.
Според легендата село Граматиково е основано от заточени монаси-граматици, учени хора, откъдето идва и името му. Предполага се, че тези монаси са били от разорените Синаитски манастири, като една част са основали село Граматиково в Странджа, а други се заселили на север в Източна Стара планина, и основават друго Граматиково (дн. с. Люляково, община Руен). Това трябва да е станало в средата на XIV в. когато османския поробител опустошава целия този район, в който съществували много манастири.
За първи път Граматиково се споменава в османски данъчен регистър от XVII век. През 1827 г. Граматиково е брояло 80 къщи, а в 1900 г. е казалийски център с 300 къщи.
В началото на XIX век е засегнато от нападения на кърджалии. Първите изселвания от Граматиково станали през войната 1828 – 1829 г. Граматичени образували в Южна Русия село със същото име. Второ изселване станало след Освобождението през 1879 към селата Ясна поляна, Приморско, Н. Паничарево, Веселие; трето из­селване през Преображенското въстание в 1903 г. в същата посока.
Граматичани вземат дейно участие в освободителните борби през XIX век и началото на XX век.
Някои от първенците на Граматиково взели дейно участие в съзаклятническите групи на „завярата“ в 1821 г., като Димитър Язаджията, който бил виден търговец и притежавал собствен кораб. При разкриването на съзаклятническите групи той бил арестуван и вече не се завърнал в селото си.
В Преображенското въстание Граматиково било център на революционен участък, в който влизали селата Българи и Кондолово. Войвода бил Пеньо Шиваров. Още преди въстанието граматиковските чорбаджии подготвили контрареволюционен заговор с цел да унищожат нелегалната чета през време на квартируването й в с. Кондолово, а след това да избият и членовете на местната „Смъртна дружина“, но заговорът бил разкрит и виновниците наказани от революционния съд.

Околностите са известни от древността с богатите си рудни находища, с тракийски некрополи и могили, следи от стар римски път и антични селища.
Символ на Граматиково е мраморна плоча, с изобразени на нея ръка с перо (съхранява се в историческия музей в гр. Малко Търново). Открита е в корените на вековно дърво при селските гробища. Най-вероятно ръката на изображението е на монах.
Землището на Граматиково е пълно с култови обекти. Голяма забележителност е манастира „Света Троица“, един от най-интересните в Странджа. Намира се между селата Визица и Граматиково в местността „Котвините“. Строен е през 1870 година върху входа на естествена пещера.От стените на пещерата капе вода, за която се вярва, че е аязма и има лечебни свойства. Поверието гласи, че всяко влизане в пещерата води до изчистване на греховете. До сегашния храм са развалините на по-стара средновековна черквица, а по-настрани от нея се е намирало колибарското селище Котвините.
Само на 60-на метра североизточно от “Св. Троица” расте осемстотин годишен дъб лъжник.
Близо до посочения вече манастир, в местността „Калугерово“, съществуват следи от друг – отдавна разрушен манастир. Там преди години при обработване на нива е намерен стар кръст.
Около многолюдното някога село са изградени голям брой параклиси, някои от които оцелели и до днес. Сред най-тачените и посещавани са“ “Св. Илия” – на 2 км южно от селото; “Св. Георги” – в северозападна посока, в гробището на селото; “Св. Богородица” – на 5 км южно от селото, в местността „Качул“; “Св. Св. Костадин и Елена” – одърче на около 1 км източно от селото, в местността Язмицата.
Помнят се и параклисите посветени на тачените от граматичани светии: „Св. Атанасий“ – южно от селото в мастността „Търново“ и „Св. Марина“ – към местн.“Припор“.
Преди години след странно съновидение на една жена от Граматиково, се открива запустял от неизвестно кога параклис, на около 2 км западно от селото в местността „Сурнешет“.
Забележителност за Граматиково е и селската църква “Св. 40 Мъченици”, датира от края на ХVІІІ в., паметник на културата. През 1877 г. тя е опожарена от отстъпващите черкези, след което е построена наново. В нея се е намирала най-голямата сбирка икони от лозенградския иконописец Ставро Михайлов.
Всяка година през първата събота и неделя на месец август се чества съборът на селото – деня на Св. Илия(стар стил).



Коментари

Анонимен

25 яну, 2020 0:15

Страхотна статия, браво! Препоръчвам на всеки да посети местността. Споделям и едно видео от с. Граматиково, което да допълни красотата му: https://youtu.be/gkH3WjmQiCw

Отговори

Петър Папазов

24 яну, 2020 16:43

От там е бащиния ми род. Прекрасно място! На 25 км е от Царево. Отлични възможности за съчетаване на планински с морски туризъм. Има къщи за гости и много добър хотел.

Отговори

29 мар, 2020 11:40

Баща ми Илия Чалъков е имал бизнес връзки с баща ви. Аз имам също спомен и. в моите мемоари има епизод.

27 яну, 2020 17:40

Един род с личност оставила светли следи по време възхода на селото ни. Мир на праха му