Много са българите- мъченици от Анадола, а потомците им чакат извинение и обезщетение
  • 6
  • 0
  • 1
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Много са българите- мъченици от Анадола, а потомците им чакат извинение и обезщетение

Тракийско дружество "Странджа" с председател Стефан Колев бе домакин на представянето на книгата "Незаличима диря- съдбата на малоазийските българи", чийто автор е доц. Тонка Василева- преподавател в Аграрен Университет град Пловдив. Това стана в бургаския Етнографски музей в автентична обстановка от старо време.

Четивото определено се откроява, а написаното и илюстрираното в него, не е известно да е залегнато широко в учебната програма днес. 

В книгата си Тонка Василева разглежда въпроси свързани с историята на малоазийските /анадолските/ българи, заселването им по тези земи от древността до наши дни. Чрез основните теми в книгата се акцентира върху следите, които те оставят, техния духовен път и усъвършенстване, историята им по време на Балканската война, имуществения въпрос и дължимите обезщетения за тези групи хора.

Темата за малоазийските бежанци докосва и оголения нерв и на тракийските, и на банатските, и на македонските,  и на добруджанските българи. Днес те са и в основата, и във вътъка на българската нация. А тя трябва да се самоопознае.

Абсолютно необходима е книгата на Тонка Василева за райони като Ивайловградския, Бургаския, Хасковския, Варненския, заселени някога от прокудени от различни краища на света бежанци.

С дистанцията на времето, но кръвно свързана с проблемата, защото е родена в малоазийски род в село Орешино, Ивайловградско, тя описва трагедията и възвисяването на тези българи- мъченици с болка, с трепет и разбиране. Но без лесни присъди. Без елементарни позиции! Тя вниква задълбочено в обстановката по време на войните, в които губят всички народи. Но в тия съдбовни моменти ясно личи кой кой е– ярко изпъква и добрият, и лошият.

Малоазийските българи обвиняват турската власт, разбойниците, черкезите за трагедията, която преживяват, прогонени от  къщи и села, но не  забравят човечността и помощта на обикновените си съседи турци от околните села, които всячески са подпомагали българите с каквото могат. Това е нещо ново за мен в такъв вид изследване. И чест прави на Тонка Василева, че точно днес го подчертава.

А иначе книгата „Незаличима диря“ трябва да влезе в часовете по история поне в ония райони на страната, населени с малоазийски или тракийски българи. За техните наследници тя ще бъде една малка "паисиева история", която ще буди чувството им за чест и гордост, че са наследници на силни български родове. И когато ги  попитат за корените им,  няма гузно на мънкат, че не знаят, щото  бабите им като са им разказвали някои истории, те много-много не са слушали, защото не са  смятали за важно да ги знаят.

Важно е. Иначе си като лист отбрулен незнайно отде  в историята.

А  Тонка Василева е свършила работа на цял научен институт. Не само че е прочела много „страничен“ материал и лично е издирила спомени, но в доменната пещ на сърцето си  е претопила тонове руда от тях, за отлее кюлчета слово.

Затова книгата й се чете задъхано. Тя и така е написана – ритмично, пластично.

Усещането е даже звуково. Чуваш и думите й пред невидима, но запалена от интерес аудитория.

По това книгата се отличава от много разхвърлени, лошо написани. Всичко това бе отчетено от членовете на ТД "Странджа". Организация, която умело опреснява паметта и съумява да провежда мероприятия и инициативи, които ни дават самочувствие на изстрадал, но много можещ народ. Председателят Стефан Колев е в основата на целия този импулс. Ядрото на "Странджа" се съставено от потомци на бежанци от Одринска Тракия.

 

 

Юниконбг

 



Коментари