Какво стана с договорения антикризисен план "Маршал" у нас?

Изминаха близо три месеца от съвещанието при министър- председателя Бойко Борисов с представители на Строителната камара. Тогава бяха приети важни антикризисни мерки в областта на строителството, внесени на Политическия съвет на управляващата коалиция, проведен на 21.04.2020 г. В тях, се предложиха действително практически решения за откриването на нови работни места и задействане на крупни инфраструктурни обекти по подобие на Плана „Маршал“ след Втората световна война. С участието буквално на всички фирми в занаята, по един или друг начин. С прозрачни обществени поръчки. Какво пречи точно, за разгръщането на този План или вече е късно за тази управляваща коалиция? Ето все пак какво бе договорено:

1.Бюджетното финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение с приключено проектиране – пътища, магистрали и др. За 2020 са планирани 100 км на стойност 2.5 млрд. лв. и 260 млн. лв. за II и III-класни пътища

2. Ремонт на язовирни стени и съоръжения на стойност 500 млн. лв. с приключено проектиране. За спешен ремонт са над 400 язовира, класифицирани като опасни и над 2000 са за ремонт.

3. Спешни ремонти на рискови мостови съоръжения и виадукти с приключено проектиране – напр. по АМ „Тракия“ (5 броя на стойност 25 млн. лв.)

4. ВиК обекти с готови проекти – на стойност 1.8 млрд. лв.

5.Възобновяване на програмата по саниране на многофамилни жилища, блокове, кооперации - вече заявени 1.5 млрд. лв. с проекти по области и общини, както и чакащи одобрение за възлагане на инженеринг.

В онзи момент бе анонсирано, че е дадена зелена светлина по точки 1, 4 и 5 от програмата им.

Обурнато бе уж сериозно внимание и на необходимостта от спешен ремонт на язовирните стени и съоръжения с приключило проектиране, както и на опасните язовири, които застрашават живота на хиляди граждани. Подобна е опасността и при чакащите от десетилетия ремонт мостове и виадукти по пътищата.

Факт! Рязко трябва да се смени философията на борбата с епидемията- вместо с пасивни мерки по раздаването на пари на потърпевшите, да се стимулира разкриването на нови работни места и пазари. За да остане нещо и след кризата за следващите поколения, не само- изхарчени пари.

 

 

 

Юниконбг