Как арменците отмъстиха за техния геноцид?
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Как арменците отмъстиха за техния геноцид?

Ако Законът не действа, а държавата не изпълнява своите задължения, дълг на гражданина е да вземе изпълнението на правосъдието в свои ръце.

Ч. Линч

1915 година била не само втората година от Първата световна война. Тогава бил извършен и геноцид над цял един народ. Управляващите в Турция така наречени младотурци организирали зверско клане на живеещите под турска власт арменци, поставяйки си за цел пълното им унищожение.

Ще напомним, че в началото на ХХ век арменците нямали своя държава от няколко века и били разделен народ. Източната част на историческа Армения през 1828 г. влязла в състава на Русия, което станало спасение за арменците като нация. В Руската империя арменците можели свободно да развиват своята култура и постигнали стопанско процъфтяване. Много руски арменци направили блестяща кариера, давайки на Русия военачалници, администратори, стопански ръководители, художници, учени. И в Руската империя, и в СССР арменците били широко представени в политическия, икономическия и културен елит. (Впрочем, трябва да се признае, че сред арменците се появили и много революционери, а в залеза на съветската епоха именно арменското движение в Карабах стана онази бомба, която взриви СССР).

Но руската източна част на Армения съставлявала едва 1/10 от територията на историческа Армения. По-голямата част от арменските земи и досега се намират в пределите на Турция. По време на описваните събития там живеела и по-голямата част от арменския народ. Но сега няма арменци по тези земи. Много години турците “работили” творчески по прочистването им от коренните им жители. Многократно в продължение на редица векове са извършвани арменски погроми. Само в периода 1894-1896 г. турците избили не по-малко от 250 000 арменци. Спасявайки се от турските неволи, стотици хиляди арменци избягали в Русия. Интересно е, че през 1828 г. в присъединените към Русия земи от Източна Армения живеели едва 107 000 души. Но към 1914 г. в Руската империя броят на арменците вече стигал 2 милиона. Ясно е, че причина за това била масовата емиграция на арменци от Османската империя. Впрочем, независимо от разселването в Русия и други страни, асимилацията на част от арменците, приели исляма и превърнали се в “турци”, гибелта на стотиците хиляди арменци в периодичните погроми, в началото на Първата световна война в турска Западна Армения живеели над 4,5 милиона арменци.

Положението на турските арменци особено се влошило, когато властта в Османската империя била завоювана от младотурците. Те се наричали така не защото били млади, а защото сред тях имало много “нови турци” - приели исляма от най-различни етнически и религиозни групи. Особено много “младотурци” имало сред крипто-юдеите.

Начело на младотурците били трима военни: Таляат паша, Енвер паша и Джемал паша. Партията на младотурците се наричала “Иттихад ве терраки” (”Единение и прогрес”), а официална идеология на партията бил пантюркизмът, или теорията за “Велик Туран”, провъзгласила необходимостта от обединението на всички тюркски племена в една империя от Босна до Алтай.

Арменците предизвиквали особена ненавист у младотурците - населената с тях Западна Армения разделяла чисто турските области на Азербайджан с местата на разселване на останалите турски племена. Освен това предприемчивите арменски търговци дори под турски гнет успели да завладеят значителна част от финансите на Османската империя. И, което било главно за младотурците, арменците винаги се отличавали с проруски симпатии и младотурците справедливо се опасявали от въстание в Западна Армения. И ето, че в условията на разразилата се война, на 24 април 1915 г., по заповед на младотурския триумвират турски редовни войски, полиция, банди от мародери и мюсюлмански фанатици започнали грандиозни кланета на арменци по цялата Османска империя. В продължение месеци и няколко години, арменските жертви стигнали до 2 милиона, на малцина се удало да избягат като бежанци в близки и далечни страни, основната маса от оцелелите били хвърлени в концлагери в арабските пустини, където мнозинството от тях загинали от глад и епидемии. Няколко стотин хиляди арменци били спасени при настъплението на руската армия на кавказкия фронт, започнато от командването специално с цел спасяване на християните. Но след 1915 г. не останали арменци в бившата Западна Армения. Скоро и Източна Армения била застигната от тежки изпитания.

След революцията Руската империя се разпаднала. В Азербайджан завзелите властта пантюркисти от партия “Мусават” незабавно започнали кланета на арменци. Със същото се заели и грузинските меншевики. Турски войски продължили да избиват арменци не само в Турция, но и започнали настъпление в Източна Армения, продължавайки своя план за геноцид. В Източна Армения - една педя място - гладът и болестите отнели живота на една трета от населението, но арменците успели да разгромят турците, азербайджанците и грузинците. През ноември 1920 г. Източна Армения почти без съпротива била завзета от Червената армия и била създадена арменска Съветска република. Равносметката: само за 1915-1920 г. загинали половината от всички арменци, Западна Армения останала без коренно население, в Съветска Армения една трета от всички мъже били инвалиди от войните, над 1 милион арменски бежанци се пръснали по цял свят. Арменските бежанци били разделени на множество партии, но всички арменци били единни, че младотурските главатари трябва да бъдат унищожени. Но нито едно правителство на света не възнамерявало да помогне на арменците.

СССР, където много арменци влизали в партийното и държавното ръководство на страната, през 20-те г. имал тесни приятелски връзки с Турция. Страните от Антантата били заети с разделянето на Османската империя и не им било до никакви арменци. “Световната прогресивна общественост” тогава била също така продажна, както и в наши дни. Тя не забелязала геноцида на арменския народ. Впоследствие Хитлер, готвейки геноцид на други народи, цинично, но справедливо отбелязал: “Кой в наши дни знае за арменците?” Но даже в такива условия арменците решили да въздадат правосъдие. С осъществяването на отмъщението се заели Шахен Натали (това бил псевдоним в чест на любимата жена) и Григорий Мерчанов. Бил съставен списък на организаторите и главните изпълнители на геноцида.

Започнала подготвителна работа: проследяване, събиране на информация, намиране на оръжие.

След което последвал бърз и справедлив съд: - Талаат паша бил застрелян в Берлин на 16 март 1921 г. от Сохомон Тейлерян (съдебните заседатели го оправдали напълно);

- Енвер паша бил убит в 1922 г. в Туркестан от червения командир Акоп Мелкумов;

- Джемал паша бил убит в Тифлис на 25 юни 1922 г., отмъстители били Степан Цахикян и Петрос Тер-Похосян;

- Бейбут Хан Джеваншин (министър на вътрешните работи на мусаватистки Азербайджан) бил убит на 18 юни 1921 г. в Константинопол от Мисак Торлакян;

- Саид Халим паша (бивш министър-председател на Турция) бил убит в Берлин на 5 декември 1921 г. от Аршавир Широкян;

- Шекир бей (бивш началник на специалната комисия по организирането на арменското клане) бил убит на17 април 1922 г. от Арам Еркян.

В “черния списък” на виновниците за геноцида били включени и няколко арменци-предатели. Всички те били убити от свои роднини (братя, бащи, племенници). Това било направено специално, за да не се предизвика кръвно отмъщение сред самите арменци. За три години били екзекутирани всички организатори на геноцида. Пътьом били ликвидирани още няколко хиляди участници в кланетата с по-нисш ранг. От възмездие не се спасил никой! Така оцелелите от касапницата, изгубили Родината си, разделени на десетки партии, бедни емигранти поели върху себе си ролята на съдии и раздали правосъдие. Такъв исторически пример ни дава историята.

 

Автор: Сергей Лебедев- доктор на философските науки от Санкт Петербург



picasion.com

Коментари