6 политически сили влизат в новия парламент
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 1

6 политически сили влизат в новия парламент

 

В национално представително изследване за България, проведено от European Institute for Strategies and Analysis (EISA), са изследвани нагласите и оценките на българските граждани по отношение на политическите партии, коалиции и техните лидери, както и отношението към Европейския съюз и рейтинга на ключовите институции в България.

Изследването е част от серия изследвания, провеждани ежемесечно за България от месец октомври 2020 г. по проект на Европейскта лига за икономическо сътрудничество.

Със сигурност няма да гласуват или е по-вероятно да не гласуват 9.6% от хората. 13.2% се колебаят, а с положителна нагласа по-скоро да гласуват са 26.3%, като 50% от анкетираните (всеки втори) посочват, че със сигурност ще гласуват.

Заявените нагласи са за една средна към повишена активност на изборите, но има редица обстоятелства, които могат да повлияят за нейното осъществяване в самия изборен ден.

На първо място спазването на епидемиологичните мерки, на второ място съвпадението на изборния ден 04.04.2021 г. с пролетната ваканция на учениците, при което редица семейства с деца могат да предпочетат здравословно прекарване в планина, в провинцията, при възможност биха пътували зад граница и др.

Така, че предварителните нагласи за гласуване трябва да се разглеждат в контекста на условията, при които ще се осъществи гласуването в самия изборен ден и очакванията са по-скоро декларирания висок процент на активност да намалява, като към момента висока стабилна активност и декларирано желания за гласуване от октомври месец насам, се забелязва сред твърдите ядра на основните партии.

Разпределението сред гражданите декларирали своята позиция за гласуване е следното: ГЕРБ получава 17.3% подкрепа, БСП 15.3%, „Има такъв народ“ (Слави Трифонов) 12.3%, ДПС 7.6%, Демократична България 5.4%, Коалиция около „Изправи се България“ (Мая Манолова и Отровното трио) малко над 4%, Обединени патриоти 2.9% (изследването е завършено преди декларираното намерение на ВМРО за самостоятелно явяване на изборите).

Няма нагласа в обществото към този момент за съществена подкрепа на други партии и коалиции, така че да бъдат представени в парламента. 22% от българските граждани заявяват, че все още не са решили за кого биха гласували.

Болшинството от българските граждани биха подкрепили по-скоро дясно – дясноцентристко управление на страната след избори, като в основната хипотеза то е доминирано от ГЕРБ.

Правителство на ГЕРБ или на ГЕРБ в коалиция дясно-център получава кумулативна подкрепа от 19.8% от българските граждани. Според нагласите на българите, по-широко представителният формат ГЕРБ+ (в коалиция) е посочен като по-предпочитан вариант, който е избран от 2/3 от подкрепящите бъдещо дясно управление.

Лявото получава по-слаба подкрепа за съставяне на правителство и осъществяване на следващото управление на страната. Правителство съставено само на БСП получава 6.6% подкрепа, а правителство на БСП с коалиция леви партии – център 17.1%, т.е. отново огромното мнозинство от гражданите, с нагласи да подкрепят лявото, предпочитат вариант БСП да не управлява самостоятелно, а в широка коалиция.

Много съществен факт, установен в настоящото изследване е, че най- голяма подкрепа българските граждани дават на хипотезата за съставяне на експертно правителство, не тясно партийно обвързано, както и на програмно правителство от експерти, излъчено от представените в парламента основни политически партии. Акумулираната подкрепа за подобен вариант е 23.3%.

Основанията за подобни нагласи на българските граждани трябва да се търсят от една страна в разочарованието от чисто партийните управления и партийно оцветената администрация и от друга страна от същественото доминиране на чисто икономически, здравни, епидемиологични и социални въпроси, които трябва да бъдат решавани, както на ниво отделен човек, така и на ниво домакинство и общество, които предполагат намирането и провеждането по-скоро на експертни, отколкото на тясно партийно политически решения.

В потвърждение на подобна нагласа се забелязва завишена тревожност при оценката на анкетираните в каква посока се развива материалното състояние на тяхното домакинство.



Коментари