Когато чалгата влезе в университета

Когато чалгата влезе в университета
  • 0
  • 0
  • 1
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Когато чалгата влезе в университета

Всяка година стотици студенти у нас завършват обучението си, защитавайки старателно подготвени дипломни работи по съответната специалност. Колко често обаче темата на някоя от тези студентски разработки става известна в общественото пространство, независимо от това колко добре развита, актуална или приложима е тя? Поне аз не се сещам за подобен случай.

В този смисъл прави впечатление огромното внимание, което този месец се обърна на една конкретна дипломна работа, оценена за Отличен, с която 26-годишна студентка стана магистър по "Медии и журналистика" със специализация "Връзки с обществеността" в УНСС. Какво разбуни духовете ли? Темата е "Техники за изграждане на имидж в шоубизнеса и трансформациите в публичния образ на Азис".

Любопитно е, че ако по редица други по-наболели и пряко засягащи ни въпроси оставаме значително по-равнодушни, то една подобна тема е способна да отприщи вълна от разнопосочни мнения, дискусии и откровени препирни в публичното пространство. Стигна се и до директни обвинения, че чалгата се институционализира и налага като академична дисциплина, а мнозина заклеймиха магистърската теза като пошла единствено въз основа на противоречивата личност на Азис, избрана за обект на изследването.

Във времена, в които сме превърнали свободомислието в основна ценност (и дори често злоупотребяваме с нея), нормално ли е да съществуват теми табу в академичните проучвания или в науката като цяло и трябва ли интересите ни да са подвластни на обществените нагласи и предразсъдъци? По тази логика на Галилей и през ум не би му минало да противоречи на Римокатолическата църква, а ние вероятно още щяхме да вярваме, че Земята е център на Вселената.

Парадоксално, но докато се бием в гърдите колко сме толерантни и широко скроени, заливайки Фейсбук с постове в стил "Не съдѝ по опаковката", с лека ръка отричаме един дълго подготвян академичен труд, пренебрегвайки 106-те му страници и позволявайки си да съдим само по заглавието. А в крайна сметка е важна не толкова самата тема, колкото изводите, които може да извлечем от нея, и приложението, което може да й намерим. Ние сме тези, които създават стереотипи и поставят рамки - науката е неподвластна на ограничения и всичко може да бъде обект на изследване или източник на вдъхновение (да си спомним за всеизвестния анекдот за Нютон и ябълката).

Разбира се, въпрос на личен избор е как ще приемем цялата полемика около злочестата магистърска теза, спечелила и диплома, и подигравки на авторката си. Може да продължим да се вайкаме, че "държавата ни се превръща в Чалгария" или че "днешната младеж за нищо не става", а може и да се отнесем с уважение към труда на един студент, който е дръзнал да излезе от коловоза, избирайки провокативна тема, с която в крайна сметка постига целта си. Все пак самият факт, че от седмици въпросната дипломна работа е дъвка за обществото, красноречиво показва, че студентката е овладяла изследваните от нея маркетингови трикове за печелене на внимание и си е заслужила отличната оценка.

Покрай цялата дискусия за (не)уместността на избраната тема обаче, на заден план остава един доста по-притеснителен проблем. Въпреки че се изговори и изписа много за спорната магистърска теза, май се оказва, че всъщност никой не я чел - нито разбирачите в социалните мрежи, нито Азис, който е главният обект на изследване и действащо лице в нея, нито дори аз - авторът на този текст. Какъв е изводът? Може би трябва по-рядко да изразяваме мнение прибързано, а по-често да четем - пък защо не и за Азис? Никога не се знае откъде може да научим нещо ново.



Коментари