
- 0
- 0
- 0
- 1
- 2
- 0
- 0
- 1
Детските приказки, които в очите на възрастните изглеждат като филм на ужасите
Всички възрастни с носталгия си спомнят детските приказки, които са им били разказвани като малки. През погледа на годините обаче се забелязват редица детайли, които по-скоро изглеждат като сцени от филм на ужасите, отколкото като увлекателен сюжет за малчугани.
Децата често не се впечатляват от зловещите наказания за злите кралици, кървавата саморазправа с лошия вълк и хладнокръвните планове за убийство на красивите принцеси. Ето част от детските приказки, които изглеждат брутални на възрастните:
Хензел и Гретел
Детските приказки са преразказвани по много начини и често детайлите в историята се променят. В „Хензел и Гретел“ обаче сюжетната линия в повечето случаи е еднакво зловеща – мащехата на двете деца не ги обича и успява да убеди баща им да се отърват от тях. Той оставя момичето и момчето сами в гората, където те попадат в дома на зла вещица.Тя на свой ред започва да ги угоява, за да надебелеят и да може да ги изяде по-сочни. Понеже недовижда, тя опипва пръстите им, за да разбере дали са достатъчно наедрели. Те я залъгват като й кост от пиле, което тя им е дала за ядене. В крайна сметка я убиват, след като я бутат в пещта, която тя е подготвила, за да ги сготви.
Синята брада
Това може би е една от най-страшните детски приказки. В нея благородник със синя брада се жени за млада жена. Той й поверява всички ключове от своя замък, като изрично й забранява да отваря една определена стая. Съпругата не издържа на любопитството и отваря стаята, а там, окачени по стените висят телата на всички бивши жени на благородника, които той преди това е убил. Главният герой дори се опитва да ликвидира младата си съпруга, но нейните братя я спасяват.
Али Баба и 40-е разбойника
На пръв поглед историята на Али Баба изглежда сравнително кротка, но и в нея има мъчителна смърт. Главният герой се натъква пещера, в която бандити крият съкровище. Той открадва една част от него и разказва за случая на брат си, който също отива до пещерата, но по-късно е убит от бандитите. Те откриват, че именно Али Баба е откраднал съкровището им и се готвят да го убият. Техният водач се преоблича като търговец на масло, а разбойниците се скриват в делви. Дегизирани те успяват да се промъкнат в дома на мъжа. Неговата слугиня обаче разкрива коварния план. Тя убива бандитите в делвите, като ги залива с вряло масло, а техният вожд лично пронизва с ятаган.
Малката русалка
„Малката русалка“ е една от най-потискащите приказки на Андерсен, която се разминават тотално с представената в анимационните филмчета история с щастлив край. В оригиналната приказка русалката позволява на морската вещица да й отреже езика, за да й даде в замяна крака.Тя среща принца, когото преди това е спасила от корабокрушение и през цялото време се опитва да спечели любовта му. Тя не може да разговаря с него и всеки път щом пристъпва с краката си изпитва ужасни болки. В крайна сметка принцът се влюбва в друга и за да върне живота си русалката трябва да го убие. Тя обаче отказва да го направи и се превръща в морска пяна.
Червената шапчица
Няма дете, което да не знае приказката за „Червената шапчица“. В очите на малчуганите изглежда като победа на доброто над злото, но за възрастните звучи брутално. Има много интерпретации на оригиналната история.Широко разпространена е версията, в която вълкът изяжда баба и внучка, а ловец разпаря корема на животното, за да ги измъкне живи. Впоследствие той го пълни с камъни и зашива, а вълкът умира в мъки.
Снежанка
Всички помним историята за Джак, който посажда вълшебно бобено зърно. Неговото стъбло пораства до небето, а той се катери по него и достига до нов свят. Там вижда къща, в която човекояден великан. Той имал патица която снасяла златни яйца. Джак краде птицата и хуква да бяга по бобеното стъбло обратно към дома си. Великанът тръгва да го гони.Джак първи стига до земята, взима брадва, отсича бобеното стъбло и великанът пада и умира. Така Джак и майка му живеят щастливо и богато, продавайки златните яйца от патицата на великана. Извод може би е благоденствие на цената на престъпления?
Рапунцел
Историята на Рапунцел е разказана и преразказана от много автори, които използват мотива за спуснатата дълга коса, използвана като стълба. В оригиналната приказка на Братя Грим, Рапунцел е открадната от родителите си от зла „вълшебница“ и след това е заключена в кула. Вещицата се изкачва нагоре към кулата всеки ден по дългите коси на момичето. Един принц забелязва това и я убеждава да му позволи да направи същото. В повечето интерпретации злата вещица го заварва при пленницата си и го хвърля от кулата, ослепявайки го. Рапунцел пък е била изгонена. Все пак историята е с щастлив край – девойката намира принца, разплаква се, а сълзите й се оказват лековити за очите му.
Малечко-Палечко
Помните ли историята за Малчко-Палечко? Някои версии на тази приказка са изключително брутални. Общо взето кулминацията изглежда така – човекоядец искал да убие главния герой и братята му, но вместо това заклал седемте си дъщери. Хитрият Малечко предварително бил разменил коронките на главите на момичетата с шапките на братята си.
Хитрата лисица
И ако смятате, че в българските приказки няма доза жестокост, определено се лъжете. Спомнете си приказката за хитрата лисица. В нея мечката, лисицата и вълкът паднали в дълбок трап. След като ги налегнал глад решили да изядат някой от тях. „Лиса опашатка-никак не е сладка, Кумчо Вълчо див – много е горчив, Меца медунка – ех, че е сладунка! Дръж, Кумчо, да я изядем!“, наредила лисицата.
„Хвърлили се двамата върху мечката, започнали да я давят, додето є видели сметката. Свършили я за два-три дни. Полежали, полежали, пак огладнели. Но лисицата, нали е хитра, си била скрила едно от мечите черва под мишницата и като огладняла, извадила червото и започнала да го яде
– Какво ядеш, Кумичке? – попитал вълкът.
– Пробих си кожата и си вадя черва.
– Дай и на мен от тях!
– Не ти давам, защото и ти си имаш. Пробий си кожата и си вади!
Вълкът захванал да си дере кожата с нокти, но спрял, защото го заболяло.
– Не мога – рекъл, – пробий я ти!
Лисицата почнала да го дере стръвно.
– Ох, боли! – развикал се вълкът.
– И мене ме болеше, но търпях.
Пробила лисицата кожата на вълка и той умрял. Изяла и него“ - така продължава приказката.
Василева