Иманярската мафия плячкосва сърцето на Православната църква
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Иманярската мафия плячкосва сърцето на Православната църква

Иманяри от всевъзможни места разграбват организирано всеки божи ден, уникално културно- историческо наследство в България. Нещо повече- обект излъчващ Божия енергия според вярванията. Той се намира в село Воден, община Болярово, област Ямбол. Става въпрос за единствения по- рода си оцелял исихатски манастир "Света Богородица" или поне остатъците от него. Основан от монаха- аскет Григорий Синаит. Според учението „исихазъм”, с молитви и вглъбяване, аскетизъм и уединение се достига до състояние, в което може да се съзерцава божествената светлина. За целта монасите били специално обучени в метода на концентрацията и постоянната молитва. Използвали т.нар.”исихастка практика”, при която тялото и дишането се задържат в едно положение и се повтаря непрекъснато Исусовата молитва. Именно Григорий Синаит е сред видните представители на исихазма. Иманярите били оборудвани с модерна техника, която да реагира за злато. Легенди се носят за заровени стари съкровища от старо време. В реалност се откривали в дълбоките подземия и пещери, гробове на духовници и от тях се крадяли златни жезъли, корони, кръстове, пръстени и т. н. Според някои историци, манастира е бил взривен в началото на миналия век като преди това е имало свирепо разграбване с цели шепи. Но изглежда има още какво да се краде, а охраната и собствеността са слабите точки на уникалното наследство до българо- турската граница във Воден. Каква е историята на Параройския манастир, посочван още като сърцето на Православната църква по съображения изложени в следващите редове ?

Светата обител е била създадена през 1335г в тогавашната погранична област Парория, от където става известен като Парорийски манастир. Създателя на манастира е основоположника на исихазма в България, монаха-аскет Григорий Синаит. Макар да е съществувала съвсем кратко, само 15 години, Парорийската обител станала главно средище на исихазма. Парорийският манастир е един от най-ценните обекти на културно-историческото наследство на региона. От езотерична гледна точка се вярва, че мястото, на което е построен манастира има особена енергия, която се дължи на комбинацията на пещерата, където повечето исихасти са оставали сами с дни, за да се докоснат до Бога и реката, която преминавала под хълма. Манастира има много голям принос за израстването на Българската култура. Може да се каже, че преди столицата Търново да се оформи окончателно като водещ център на духовния живот, странджанската обител е сложила основите на забележителното културно явление на средновековието – Втория златен век на българската култура. Литературната дейност на Синаитовия манастир се изразява преди всичко в превеждане на исихастки произведения. Най-известен и търсен бил преводът на 150 поучителни глави на Григорий Синаит. Според изследователката Елена Коцева, около 40 от достигналите до наши дни български ръкописи от ХIVв са "парорийски". Манастирът просъществува кратко – докъм 1350г, когато го разрушават турците на Умур бег. По следите които са останали от Парорийския манастир става ясно, че манастирът е бил укрепен – ясно личат очертанията на стената, която го е ограждала. Точно срещу входа на стената е бил храмът – първоначално изграден като еднокорабна базилика. Църквата е била стенописана. В долната си част стените били украсени с рисуван цокъл, който имитирал мрамор. Някога от двете страни на дромоса са били разположени симетрично 24 колони, сега от тях са останали само основите. Колоните имали овална форма, постигана с иззиждане на тухли, всяка с формата на четвърт пръстен. И долу, и горе били украсени с мраморни капители. В дъното на дромоса е бил входът за пещерата, която вероятно е била обработвана от човешка ръка много преди възникването на манастира – още около IIIв, и то от население, което е имало рударски умения. От входа на пещерата вее хлад. До дъното на 14 метра дълбочина се слиза по стълбище с 34 стъпала, прецизно издялани във вулканичната скала – още едно доказателство за каменоделските умения на тогавашното местно население. Около средата на стълбището е второто ниво на пещерата. Една от стените му е иззидана с фин тухлен градеж с хоросан. Според историка, разработващ обекта доц. Атанас Орачев и той е много по-ранен от манастира, правен през Късната античност. Орачев споделя, че в близкото минало са били усвоени европейски и национални средства за възстановяване и укрепване на манастира като целта била мястото да стане туристически център. За жалост обаче, парите не отиват по предназначение или поне част от тях. Такова мнение надделява сред местните, и не само сред местните. Боляровска община от години е в ръцете на БСП.



picasion.com

Коментари