Какво направиха с Моята България?
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Какво направиха с Моята България?

Наша сънародничка живееща в чужбина, се е върнала в Родината за няколко дена. Корнелия Станева предприела пътуване надлъж и нашир. Остава покрусена от видяното, а усетенето го споделя в искрен сърцераздирателен разказ:

"Прекосих държавата по ширина днес, видях "бедния Северозапад", минах през някога уютната, бликаща от живот Стара България, постепенно навлязох на своя територия в бившите гиганти от леката промишленост на изток .А всичко, което видях, беше БЕДНОСТ, РАЗРУХА, ПУСТОТА и ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ. Сиромашката хубост започна от София с олющените фасади на старите сгради по центъра, очакващи сами да се свлекат - от срам и под тонове мръсотия. Не можах да позная някога гиздавия Царевград Търново - беше разпилян и очукан, като разхвърляно предградие на Кайро. Единственото стадо овце, което мярнах, бе до табела 11 км до Търговище : някога овцете бяха почти толкова начесто, колкото горичките, които се мяркат край пътя и служат за заслон на зимни навявания. След ок.20-тина км видях и 10-тина крави. И толкова. Никаква живинка, добитък, нищо. Следваха изтърбушените сгради на Девня, празните, полусрутени халета, някога пращящи от продукция и озвучавани от монотонни машини, подвиквания на бригадири и работнически смях. Нищо няма. На влизане във Варна сякаш нещо се пооживи, за миг проблесна надежда, че - ето, вече съм си у дома, тук всичко е наред и онова е бил просто кошмар от пътуването в друга България. След 10 часа стъпвам отново на краката си, щастливо подскачам от последното стъпало на автобуса и бодро крача по познатия град. Всичко е мило, топло, меко и толкова любимо. Отново оптимизъм огрява свитото ми сърчице, усмихвам се, крача ... До първото стъпало на подлеза: там просяк, брадат и втренчен в земята, е протегнал ръка напред И ПЛАЧЕ !!! За какво може да плаче човек, който няма нищо, който се е отказал да се бори и се е пуснал по течението на живота, очаквайки просто да умре скоро? Дали някой беше ударил просяка, дали някой го беше обидил, ограбил или отчаян от самото си отчаяние, този - все пак - човек плачеше С ГЛАС от безсилие, от това, че е обречен и че не може нищо НИЩО да промени за себе си вече?

КАКВО НАПРАВИХТЕ С МОЯТА БЪЛГАРИЯ ????"

Автор : Корнелия Станева



Коментари