Община Руен няма собствен горски фонд и при добиването на дървесина + доставката й, е зависима от ДГС- Айтос. Или поне в по- голяма степен. Три села от общината се снабдяват от ДГС- Несебър. През последните години обаче има проблем. И по- конкретно от ДГС- Айтос. Малцина а онези, които се "уреждат" сдърва за огрев авансово. В повечето случаи това става късно, апропо в най- добрия случай по това време на година, в края на годината или в началото на следващата година. А иде реч за планинска община с разпръснати села из Източния балкан. Кметове по места и жители са на ръба на нервна криза. Водят се и излишни спорове, които стигнаха чак до НС. Политическото говорене и липсата на организация обаче слабо интересува обикновените хора. Много от които се обръщат и към скромната ни редакция. Отнесохме въпроса лично до шефа на ДГС- Айтос инж. Сахак Сахакян, след взето разрепение от "шапката"- Югоизточно Държавно Предприятие- Сливен. Да се чуди човек защо както при Църквата, Бургаска област е подчинена на Сливен, но друга тема. Та, инж. Сахакян поясни, че драма с кметовете в Руенско и по- конкретно с общинският Осман, няма. Диалогът бил на висота, разплащаемостта, също. Изведе като проблематика лиспата на кадрови потенциал при добиването на дървесина в горския фонд. Причините били от комплексно естество. Факт, забавяне имало, имало и какво да се подобри и в работата по веригата. Увери, че каквото зависи от него, ще го стори. И епизодично до края на годината, проблемът щял да бъде история. Ще видим, и ще проследим.

Юниконбг