По изключително тържествен начин и с участието на цялата общественост в Средец, се проведе годишнината от Освобождението на това населено място от турско робство. 

Изключително въздействащ момент бе кулминацията с включването на деца-творци от местните учебни заведения. Местаната власт бе създала родолюбива организация,  за да има силен почерк мероприятието в центъра на града, на изключителното историческо място. 

Следващите редове са много ценна информация по местно родолюбие. Информацията е абсолщтно автентична и е стикована между кмета Иван Жабов, екипът му, както и местни читалищни творци. 

Историческите извори, както сами ще се убедите по-долу сочат, че Средец и в миналото е бил стратегически център по комплексни причини. 

Дами и господа, навършват се 145 години от Освобождението на гр. Средец от турско робство. Винаги, когато се връщам назад в миналото на Средец се изпълвам с гордост и преклонение пред нашите деди, които са намерили това красиво райско кътче и са се заселили точно тук в полите на дивна Странджа. Дали са му името Карабунар – Черен кладенец.

Много пътници са минавали и спирали за отмора на сянка, да си налеят студена вода, да напоят животните. Когато идват турците, те опожаряват селището, възникнало по дерето на извор Санаица, от където е дошло името му. Възстановено е години по късно с името Карабунар. Край селището минава стария римски път. И тъй като то там минават всички дипломатически мисии от Полша и Русия, първите сведения за селището датират през 1595-1640г. и са отполски пратеници и посланици в Турция.

Интересни са данните на турския пътешественик Евлия Челеби, който дълги години е пътувал из Балканите и част от Източна Европа. Според него Карабунар наброява около 200 къщи и е владение на Сеяуш паша, който по-късно става велик везир. През 1682г. Карабунар е селище, в което живеят 182 християнски семейства. Интересни са и пътеписите от 1762г. на Йосиф Боискович, на Роджеро Бошкович-хърватски учен, писател, дипломат, който отбелязва, че е преспал в голямо българско селище Карабунар, в което има около 500- 600 къщи и още и още много данни за града ни.

Значителна част от българският народ е насилствено асимилиран. Хиляди български девойки са помехамеданчени и откарани в харемите на турските феодали. Въведен е кръвен данък. Отнемат се от семействата най- здравите и добре развити момчета, които превръщат в еничари –жестоки убийци на своите майки и бащи. При такива условия живее населението на Карабунар. Много непокорни карабунарци са избити и затова напомнят наименованията на местности като Пейков дол, Дилииванов трап, Мирчовите канари и др.

Тук Сеяуш паша изгражда голям чифлик, в който работят над 1180 българи като ратаи. Безчинствата на турците довеждат до изселването на много българи, които заминават за Бесарабия и Одеска област. Селото не е подминато и от
смъртоносната болест – чума. Голяма част се спасяват в гората. След като отминава заразата, селището е възстановено.
През 1853г. избухва нова война между Русия и Турция известна като Кримската война. Тя завършва с поражение за Русия. Заселват се в българските земи много татари и черкези, изгонени от Русия, които подлагат българското население на грабежи и унижения.

През април 1878г. Русия обявява война на султанска Турция. В хода на бойните действия в Странджа действат много чети, една от които е на Желю –войвода, която води боеве с турския аскер. Много безчинства изживяват българите, най-мрачното е клането в Казъклисе-Момина Църква, по време на което загиват десетки мъже, жени и деца. Това е един мрачен спомен в народната памет. Тогава пратеници от Карабунарско и Странджа засрещат отряда на полк. Лехарев и със сълзи на очи го молят час по-скоро да ги освободи и опази от набезите на черкези и башибозуци.

На 15 февруари разузнавачески отряд на чело с кап. Данилевски установява, че на юг от с. Айваджик-Дюлево има големи групи от турци. На 16 февруари, колона от първа стрелкова рота на 93 иркутски пехотен полк под командването на майор Степанов освобождава Карабунар. Тази дата е изгрева на свободата над Карабунар. Бойният поход
продължава докато не приемащият примирие противник започва ожесточени боеве.

На 18 февруари 1ви и 3ти батальон на иркутския полк щурмуват Варовник и принуждават черкезите и башибозука да се оттегли на югозапад в посока Одрин. Така изгрява свободата над родния Средец. Повече от 5000 селяни от Карабунар и селата на около помагат на русите. Първата руска войскова част от донски казаци на чело с кап. Тимофеев влиза в Карабунар, посрещната с хляб и сол от цялото население , по стар български обичай. Надеждата на българите в дядо Иван се сбъдва.

Русия заплаща свободата на България с кръвта на хиляди свои синове като в замяна, печели вечната любов и признателност на българския народ.

Поклон пред жертвите на Карабунар и България!