Оградата през Узунбуджакa не застрашава статута на биосферния резерват
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Оградата през Узунбуджакa не застрашава статута на биосферния резерват

Узунбуджак е най-големият и представителен резерват за Странджа. Флората и фауната в него са уникални. Уникално и любимо място за излет. Семейства с малки деца често могат да бъдат видяни на място. Намира се в близост до границата с Турция. Еколозите настояваха резерватът да бъде пощаден от строителната техника и пограничната ограда. Проектът обаче бива одобрен и подписан от областния управител на Бургас преди време. Вълчо Чолаков излезе победител в спора срещу природозащитниците с мотива, че трябва да се мисли на приоритетен принцип и че ще бъде направена минимална сеч- в компромисни размери. Другият жокер на Чолаков бил, че по- времето на комунизма. по същото трасе е минавал стария кльон и отстрани е имало път за Гранични войски. През годините обаче растителността поглъща всичко, за да назрее пак момента от запад- на изток да навлезе съоръжението в биосферния резерват и да излезе от границите му. Недоброжелатели обаче са сигнализирали отговорните институции у нас и в чужбина, че статута на Узунбуджака е застрашен след сечта и излятия цимент. След направена проверка, от отсрещната страна са отсякли, че поводи за безпокойство няма. С какво е уникален този резерват?

Топографията на резервата е планинска и обхваща разнообразни географски форми, почвени и скални типове. Надморската височина е от 25 м. до 282 м. Скалистите стръмни склонове по левия бряг на Резовска са декорирани с интересни скални образувания, пропасти и пещери в андезитови, риолитови и варовикови скали. В дълбоките долове основните скали са шисти, неустойчиви на голяма дълбочина, което е довело до формирането на големи свлачища, подпомогнато и от пресичането на склона от горски пътища. Узунбуджак е типичен горски резерват, практически напълно покрит с горски дървета и храсти. Преобладават дъбовите гори (над 60%), но впечатляваща е и буковата формация (35%), с големи площи, заети от странджанска зеленика. Тук са представени най-големи по площ възрастни първични букови и смесени буково-дъбови гори, каквито рядко се срещат в други части на парка. Изключителна стойност имат смесените горуново- благунови гори върху заравнените била с възраст над 200 години, височина 30-35 м и диаметър над 1 м. Някои от тях са били изсечени през турско, в края на 19 век, за добив на дървени въглища. В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др.

Влечугите са представени от жълтокоремника, балканския гекон, вдлъбнаточелия и леопардовия смок, а бозайниците - с дива свиня, сърна, елен, лисица, чакал, дива котка и вълк. До 30-те години на миналия век тук се е срещал и рисът, но с навлизането на човека в странджанските дебри, красивият и потаен хищник изчезва. Част от резервата остава отвъд защитното съоръжение, но уверенията се, че ще бъде намерен компромисен вариант да бъдат допускани често туристи през порталите.



Коментари