Трудовият Първи май- минало и настояще
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Трудовият Първи май- минало и настояще

Преди 132 години, на 1 май 1886 година в Чикаго 300 хиляди американски работници излизат на протест с искане за 8-часов работен ден. Оттогава Първи май се превръща в символ на работническата солидарност, който и до сега се чества в много държави по света.

В България за първи път се отбелязва през 1890 г. по идея на печатарските работници, а по-масови прояви за честването му започват през 1893 година. Днес Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник. И ако допреди 30 години по времето на комунистическата власт отбелязването му бе свързано с отчитането на трудови успехи и задължителни манифестации, то сега, в условията на пазарно стопанство, се връщаме към истинския смисъл на този ден, свързан с правото на труд, справедливото му заплащане, добри и здравословни условия на труд и социална закрила. Това са и основните принципи, отстоявани от Международната организация на труда.

Но да се върнем назад в историята, когато през 1944 година комунистическата партия идва на власт в България. Тя става партията-държава и поема в ръцете си всичко – създава нови производства и работни места, грижи се за условията на труд и почивка, за здравеопазването. Заплатите са ниски, но пък почти всички имат работа. Няма лукс в живота на българите, но няма и нечовешка нищета. Сформираният общ пазар на бившите социалистически държави, и най-вече огромният руски пазар, поглъщат всичко произведено, дори и не толкова качественото. И Първи май се изпразва от съдържание.

За какво да бъде битката като има 8- часов работен ден, ниски, но сигурни заплати и уравновиловка между начина на живот на хората. Първи май се превръща в почивен в ден, в който след традиционната манифестация на трудещите се пред държавния и политически елит следва празнична трапеза.

Демократичните промени през 1989 година преобърнаха нещата. Приватизацията на индустрията, влизането на нови работодатели в предприятията промени коренно ситуацията. Общото национално богатство, събирано и изграждано от всички българи в продължения на 45 години, премина в ръцете на частни инвеститори, голяма част от тях бивши комунисти. Настъпи ерата на възраждане на синдикализма, призван да защитава правата на трудещите се.

Някои от новите собственици в желанието си за бърза печалба, особено в първите години на прехода, пренебрегнаха изискванията за нормиран работен ден, за здравословни условия на труд. Увеличи се безработицата и обедняването на хората, оттам и социалното напрежение. В национален план се наложиха два големи синдиката – Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерацията на труда „Подкрепа”, сформира се и национален тристранен съвет, обединяващ представители на правителството, работодателите и синдикатите. Работа в защита на трудовите права на хората днес има много. Непрекъснато се констатират нарушения на изискванията за здравословни условия на труд, погазване на нормите за работно време и за заплащането на извънредния труд.

В днешни дни Първи май сякаш се връща към истинския си смисъл и това се осъзнава от все повече българи, макар и без парадни прояви. Младите не му отдават кой знае какво значение, освен като на официален почивен ден. По-възрастните си спомнят отминалите дни, когато се е празнувал с парадна тържественост. Чувствата са различни. 34-годишен мъж казва:

„Мисля, че Първи май беше Ден на труда. За мен е съвсем обикновен неработен ден. Да си почина просто. Днес всеки се е затворил в собствените си грижи и проблеми. И тъй като сме в пазарна икономика, за други това е работен ден. Някои почиват, а други работят.”

Мъж в пенсионна възраст признава, че не му остава време за празнуване, въпреки че Първи май е хубав празник. „Помагам на дъщеря си в частния бизнес и не ми остава много време”, споделя той.

Ако съжалява за нещо, то е, че преди години на празника са се събирали всички, сега такива събирания са малко. „И синът ми го няма – допълва той. – Работи в Испания, защото тук нямаше работа.” 
По-възрастна жена, работеща пенсионерка, си спомня как се празнуваше Денят на труда в миналото. „Уважавам този празник”, казва тя и посочва, че има неща, за които днес българите трябва да се борят.

„Ние сме от това поколение, което живя, когато се празнуваше. Няма начин това да не е дало отражение върху нас. Аз лично не мога да го чествам, защото съм пенсионерка, но пък работя. Ако на Първи май ми се падне да съм на работа, ще работя. Мисля, че хората би трябвало да настояват наистина за 8- часов работен ден, защото освен в държавните предприятия, такъв сега не съществува. При частния бизнес 8-часов работен ден няма. С правото сме да искаме и по-високо заплащане, защото се полага неимоверно много труд.”



Коментари